Масонство и Религия

Бих искал да споделя някои мисли на тема Масонство и религия

Религията е толкова стара, колкото човешката цивилизация. Думата религия означава “отново свързване” или “път към Бога”.

Различните религиозни практики винаги през вековете са били причина за противоречия , както между отделни индивиди, така и между отделни групи и народи. Тези противоречия водили до забрани, убийства и войни.

И в момента има религии, стремящи се към световна диктатура и налагане на своята доктрина по насилствен начин.

И тук трябва да си зададем въпроса - представлява ли Франкмасонството една отделна обособена религия и какво отношение има към тази тема.

В масонството липсват характерните черти на една религия – както теология, проповядване на идеи за същността, описанието и природата на божеството като обряди и действия, които имат за цел спасението на душата на грешника, каквито имат повечето вероизповедания.

Същността му е свързана с Великият Архитект на Вселената, без да се наставлява как и за какво да се обръщаме към него.

Всеки брат трябва да бъде верен на традициите на собственото си вероизповедание и да намери отговори на вълнуващите го въпроси спрямо религията на своята църква, синагога, джамия, параклис, молитвен дом.

Масонството не изисква от своите членове определено догматично и единно изповядване на Бога и приемането на отделни братя не е в зависимост от някое религиозно вероизповедание.

Вековната традиция за свобода и равенството е нерушима.

Католическата църковна власт късно разбира, че в редиците на строителите на храмовете й се крият хора чиито основни идеи са за разбиване на нейната догматика.

Най-ценните принципи на масонството – тайна, търпимост, взаимопомощ - се спазват от всички.

В древни времена масоните във всяка страна са били задължени да принадлежат към религията, независимо каква е тя на тази страна или на тази нация, днес се смята, че е по-уместно само да се задължат в тази религия, по която всички хора са съгласни, оставащи всеки собствените му мнения, тоест да бъдат добри и лоялни хора на честта и честността, каквито и да са названията на изповеданията, който помагат да ги отличаваме. Впоследствие на което масонството става център на обединяването и средство за приятелство между личности, които биха останали вечно чужди.

Зачитането, правото на друия да има мнение и свободно да го изразява е идеята, която привлича болните и творчески линости от многото страни към масонството.

Вярата във Великият Архитект на Вселената и в Неговата воля са основно условие за приемането на членовете.

Всеки приет в “Зидарските редици“ вярва в свободния човек, който търси с духа си единение с Бога. Според масонството човешкият дух няма прегради. Свободните зидари изповядват свободата на мисълта и човешката съвест. Масонството не ползва теории, догми и правила.

Ложата действа на демократичен принцип, където всеки има възможност да изказва свободно мисли и идеи, независимо от неговото положение.

Доктрината на масонството е построена върху стремежа за усъвършенстване на човешките взаимоотношения, чрез създаване на истински нормални отношения с ближния.

В заключение мога да кажа, че масонството не е религиозна организация. То е едно огромно братско сдружение, обхващащо всички религии. То признава достойнството на човешката природа и правото на човека за свободата, за която е достоен.

Според масонството няма нищо, което да постави един човек по до-долу от друг, освен невежеството, низостта и престъплението.