Задължения на Свободния Зидар
Да се прочетат, когато се посвещават нови Братя или когато Майсторът нареди.
- I. За Бога и РЕЛИГИЯТА
Масонът е длъжен, по силата на своята длъжност, да се подчинява на моралния закон и ако правилно разбира Изкуството, той никога няма да бъде глупав атеист, нито пък нерелигиозен свободомислещ. От всичките хора той най-добре би следвало да разбира, че Бог вижда не както човекът вижда; защото човекът гледа външния изглед, а Бог гледа в сърцето. Следователно Масонът е особено задлъжен никога да не действа срещу повелите на своята съвест. Независимо каква религия изповядва или по какъв начин боготвори своя Бог, той не може да бъде изключен от Ордена, ако вярва в Архитекта на небето и земята и практикува свещените задължения на нравствеността. Масоните се обединяват с добродетелните от всяко вероизповедание в здравата и приятна спойка на братската любов; те са научени да гледат на грешките на човечеството със състрадание и да се стремят, чрез чистотата на собственото си поведение, да демонстрират превъзхождащото достойнство на вярата, която изповядват. По този начин Масонството е центърът на единството между добрите и лоялните мъже и е сполучливото средство за утвърждаване на приятелство сред онези, които иначе би трябвало да останат на постоянно разстояние.
- II. За светската власт – върховна и второстепенна
Масонът е мирен субект за гражданските власти, където и да живее или работи, и никога не трябва да се замесва в заговори или конспирации срещу мира или благоденствието на нацията, нито да не изпълнява дълга си спрямо по-нискостоящи представители на гражданската власт. Той трябва с радост да се подчинява на всяка законна власт; да поддържа интересите на обществото във всеки удобен случай и пламенно да съдейства за просперитета на своята държава. Масонството винаги е процъфтявало в мирно време и винаги е било наранявано по време на война, кръвопролития и безпорядък, така че крале и принцове във всички времена са били благоразположени да насърчават мъжете на Изкуството заради тяхната миролюбивост и лоялност, чрез което те практически отговарят на дребнавите възражения на своите противници и допринасят за честта на Братството. По един особен начин мъжете на Изкуството са обвързани да подкрепят мира, да възпитават в хармония и да живеят в съгласие и братска любов.
- III. За ЛОЖИТЕ
Ложата е място, където Свободни Зидари се събират на работа и се обучават и усъвършенстват в мистериите на своята древна наука. В по-широк смисъл това се отнася за хора, както и за място; следователно всяка регулярна сбирка или надлежно организирана среща на Масони се нарича Ложа. Всеки Брат трябва да принадлежи към някоя Ложа и да бъде обект на нейния Устав и на общите правила на Изкуството. Една Ложа може да бъде обикновена или специална, което ще бъде най-добре разбрано по време на посещаването ѝ и там могат да се придобият знания за установените практики и обичаи на Изкуството. От древни времена никой Майстор или Калфа не може да отсъства от Ложата си, особено когато е предупреден да присъства, без да понесе сурово порицание; освен ако Майсторът и Надзирателите сметнат, че е бил възпрепятстван по уважителни причини.
Хората, приети за Масони и допуснати за членство в Ложа, трябва да бъдат добри и верни мъже, родени свободни, пълнолетни и на дискретна възраст, и с благоразумна преценка, не роб, жена, неморални или скандални мъже, а мъже с добро име.
- IV. ЗА МАЙСТОРИТЕ, НАДЗИРАТЕЛИТЕ, КАЛФИТЕ И ЧИРАЦИТЕ
Всички повишения сред Масоните се основават само на истинската им стойност и лични качества, за да могат да служат добре на ръководителите, да не се срамят Братята, нито пък Кралското Изкуство да бъде презирано; затова Майсторът или Надзирател се избира не по старшинство, а по неговите заслуги. Тези неща не могат да се опишат и затова всеки Брат трябва да бъде на мястото си и да ги научава по специфичния за това Братство начин. Въпреки това обаче Кандидатите могат да знаят, че никой Майстор не трябва да взема Чирак, освен ако той е съвършен младеж без телесни недъзи или дефекти, които могат да му попречат да научи Изкуството или да служи на Господа на своя Майстор и да стане Брат, а после, с течение на времето – Калфа, след като е прослужил годините, обичайни за тази страна; и той трябва да произхожда от честни родители, така че когато бъде другояче квалифициран, да може да достигне до честта да стане Надзирател, а после и Майстор на Ложата, Велик Надзирател и накрая – Велик Майстор на всички Ложи, според неговите заслуги.
Брат не може да стане Надзирател, докато не е преминал през Степен Калфа, нито може да стане Майстор, ако не е бил Надзирател, нито Велик Надзирател, ако не е бил Майстор на Ложа, нито Велик Майстор, освен ако е бил Калфа, преди да бъде избран; той трябва също така да е от благородно потекло или джентълмен от най-добро качество, или изтъкнат учен, или изкусен архитект, или друг майстор, произхождащ от честни родители и който самият има големи заслуги според мнението на Ложите.
Всички Братя трябва да се подчиняват на тези ръководители – върховни и второстепенни – на старата Ложа, в съответствие с тяхната длъжност и според старите задължения и правила, с всичката смиреност, почит, обич и усърдие.
N.B. – В миналото никой Брат, независимо колко е бил вещ в Изкуството, не е бил наричан Майстор Масон, докато не бъде избран за Майстор на Ложата.
- V. За управлението на работата на Изкуството
Всички Масони следва да работят честно в работни дни, за да могат да живеят похвално на свети дни; а времето, определено от закона на страната или утвърдено от обичаите, трябва да се спазва.
Най-опитният между Калфите се избира или назначава за Майстор, или надзирател на Божията работа, който трябва да бъде наричан Майстор от подчинените му. Мъжете от Изкуството трябва да избягват всякакъв неприличен език и да не се обръщат един към друг с неучтиви имена, а с Брат или Калфа; и да се държат вежливо във и извън Ложата.
Майсторът, познавайки себе си като сръчен, трябва да се ангажира с работата Божия според силите си и правдиво да разпределя нейните блага, сякаш са негови собствени; и да не дава по-голяма надница на никой Брат или Чирак, отколкото той заслужава. И Майсторът, и Масонът, получавайки справедливо надниците си, трябва да бъдат предани на своя господар и честно да свършат работата си, независимо дали е трудна за изпълнение задача или пътуване; нито да започват работа по задача, която е обичайна за пътуване. Никой не трябва да завижда на сполуката на Брат, нито да заема мястото му чрез хитрост, нито да му отнема работата, ако той е в състояние да я свърши; защото никой човек не може да свърши работата на друг толкова добре, че това да е от полза за господаря, освен ако е напълно запознат с проекта и чертежите на онзи, който я е започнал.
Когато Калфата е избран за Надзирател на работите под ръководството на Майстора, той трябва да бъде еднакво лоялен и към Майстора, и към Калфите и трябва внимателно да надзирава работата в отсъствието на Майстора в полза на господаря; а неговите Братя трябва да му се подчиняват.
Всички наети на работа Масони трябва смирено да получават своите надници, без да мърморят или роптаят и да не изоставят Майстора, докато работата не бъде свършена.
По-млад Брат трябва да получи указания относно работата, за да се избегне повреждане на материалите заради липса на преценка и за увеличаване и продължаване на Братската любов.
Всички инструменти, използвани за работа, трябва да бъдат одобрени от Великата Ложа. Никой работник не може да бъде наеман да извършва свойствената за Масонството работа; нито пък Свободни зидари могат да работят с хора, които не свободни, без много важна необходимост; нито могат да обучават работници или неприети Масони така, както следва да обучават един Брат или Калфа.
- VI. За поведението, а именно:
- В ЛОЖАТА, когато е учредена
Ти не трябва да провеждаш поверителни заседания или отделни разговори, без разрешението на Майстора, нито да говориш за нещо неуместно или непристойно, нито да прекъсваш Майстора или Надзирателите, или Брат, който говори на Майстора; нито да се държиш нелепо или присмехулно, докато Ложата е ангажирана в нещо сериозно и тържествено; не можеш да използваш и неприличен език към когото и да било; но трябва да отдаваш дължимата почит на своя Майстор, на Надзирателите и Калфите и да ги уважаваш.
Ако бъде направено оплакване, намереният за виновен Брат трябва да понесе присъдата и решението на Ложата, която е надлежният и компетентен съдия за всички такива спорове (освен ако бъде подадено оплакване до Великата Ложа) и към която те трябва да бъдат отнасяни, освен ако междувременно това пречи на работата Божия, в който случай може да се направи специална справка; но ти никога не трябва да отиваш на светски съд за нещо, което касае Масонството, без абсолютна необходимост, която да е очевидна за Ложата.
- Поведение след закриване на ЛОЖАТА, но БРАТЯТА не са се разотишли
Можеш да се забавляваш с простодушно веселие, отнасяйки се един към друг според способностите си, но избягвай ексцесии или да принуждаваш някой Брат да яде или пие повече, отколкото той е склонен, или да го възпираш да си тръгне, когато обстоятелствата му го налагат, или да правиш или казваш нещо обидно, което би попречило на един спокоен и свободен разговор, защото това би унищожило нашата хармония и би осуетило нашите похвални цели. Следователно засягане на личното честолюбие или свади не трябва да влизат през вратите на Ложата, а още по-малко – разправии заради религия, нации или държавна политика, защото ние сме само Масони от вселенската религия, спомената по-рано; ние сме също така хора от всички нации, езици и кръвно родство и сме непоколебими в отношението си срещу всички политики като нещо, което никога досега не е допринесло за благоденствието на Ложата, нито някога ще допринесе.
- ПОВЕДЕНИЕ, когато БРАТЯТА се срещат без Външни хора, но не в ЛОЖА
Трябва да се поздравявате един друг учтиво, както ще ви бъде казано, наричайки се “Братко”, свободно давайки си указания, както сметнете за целесъобразно, без да бъдете видени или чути и без да злоупотребявате с добрината на другия или да уронвате авторитета му, а да му отдавате дължимата към всеки Брат почит; защото, макар всички Масони да са Братя на едно и също ниво, все пак Масонството не отнема репутацията на човека, която той е имал по-рано, а напротив – прибавя към неговата репутация, особено ако той има много заслуги към Братството, което трябва да му отдаде дължимата почит и да избягва лоши маниери.
- ПОВЕДЕНИЕ В присъствието на външни лица, които не са МАСОНИ
Трябва да внимаваш в думите и поведението си, за да не може и най-проницателният странник да разкрие или разбере онова, което не трябва да му бъде известявано; и понякога можеш да отклониш разговора и предпазливо да го насочиш към доброто име на уважаемото Братство.
- ПОВЕДЕНИЕ у дома и в обществото
Трябва да действаш така, както подобава на един морален и мъдър човек, и особено да не позволяваш на семейството си и на съседите да знаят с какво се занимава Ложата и т.н.; а разумно да се посъветваш със собствената си съвест и с тази на твоето древно Братство поради причини, които не трябва да се споменават тук. Трябва също така да се отнасяш внимателно към здравето си и да не се задържаш твърде дълго след закриването на Ложата; и да избягваш преяждане или пиянство, за да не бъде твоето семейство пренебрегнато или наранено, нито това да те направи нетрудоспособен.
- ПОВЕДЕНИЕ към непознат БРАТ
Ти трябва да го изпиташ по начин, който предпазливостта ти подсказва, за да не ти се натрапи някой невеж лицемерен симулант, когото трябва да отхвърлиш с презрение и присмех и да внимаваш да не му намекнеш, че знаеш. Но ако откриеш, че това е верен и истински Брат, ти трябва да му отдадеш съответната почит; и ако той е в нужда, ти трябва да му помогнеш, ако можеш, или да го насочиш как може да му се помогне. Трябва да го наемеш на работа за известно време или да го препоръчаш да бъде нает. Но от теб не се изисква да отиваш отвъд възможностите си, а само да предпочетеш един беден Брат, който е добър човек и верен, пред всички други хора в същото положение.
И накрая: Ти трябва да спазваш всички тези задължения, както и онези, които ще ти бъдат съобщени по друг начин; да възпитаваш братска любов – основата и най-горния камък на градежа, циментa и славата на това древно Братство; да избягваш всякакви препирни и караници, всякакви злословия и клевети, да не позволяваш на други да злословят срещу честен Брат, а да защитаваш характера му и да му помагаш дотолкова, доколкото ти позволяват твоята чест и безопасност, но не повече. А ако някой от тях те нарани, трябва да се обърнеш към своята или към неговата Ложа, а после можеш да обжалваш пред Великата Ложа на годишната конференция, както похвално са правили нашите древни предци от всички нации; никога да не предприемаш съдебни действия, освен когато случаят не може да бъде решен по друг начин; и търпеливо да се вслушваш в честния и приятелски съвет на Майсторите и Калфите, когато те биха те предпазили от отиване на съд с непознати или биха те подтикнали да сложиш бърз край на всички съдебни дела, за да можеш да се отдадеш на Масонските дела с повече усърдие и успех; но що се отнася до Братята или Калфите, Майсторите и Братята следва охотно да предложат посредничеството си, което трябва с благодарност да бъде предадено на спорещите Братя; а ако това е невъзможно, те трябва да продължат със своето съдебно производство без гняв и омраза (не както е обичайно), без да казват или правят нещо, което да възпрепятства братската любов, а добрите задължения да бъдат подновени и продължени, за да могат всички да видят благотворното влияние на Масонството, както са правили истинските Масони от началото на света и ще го правят до края на вечността.
Амин, нека бъде така!
|
|
