История на масонството


 

Няма точна информация за “началото” на Масонството , но за това пък има множество теории. Някои историци поставят началото във времето на Ноевия ковчег, други вярват, че началото е свързано със строежа на храма на Соломон, трети пък го свързват със строежа на Пирамидите в древен Египет, а някои поставят началото при царуването на английския крал Ателстон в 930 година от Новата Ера. Всички тези теории са малко вероятни, но пък са особено красиви и вдъхновявящи.

Най-разпространената теория за възникването на Масонството свързва началото му със средновековните зидарски задруги или както още е известна – “Теорията на прехода”.

Със западенето на зидарския занаят през 16-ти век, в техните задруги или Ложи започват да навлизат хора, които не спадат към т.н. “оперативни” зидари. Това са лекари, селяни, моряци, търговци и др. , които са били допускани да членуват в ложите. Тези хора, които не са имали нищо общо със зидарския занаят са се наричали “спекулативни” зидари. С навлизането им в зидарските ложи, Масонството все повече се превръща в Клуб или Братство и губи смисъла си на професионална задруга. Тези нови членове на ложите или “Спекулативни масони”, са били “приемани” като равни с “Оперативните” масони в дух на братство, от където и произлиза терминът “приети” в израза “свободни и приети зидари”.

Колкото и да звучи правдоподобно тази теория се оспорва от някои източници, които изтъкват, че няма пряка доказана връзка и приемственост между старите професионални задруги или оперативни ложи и спекулативните ложи, като в потвърждение на тезата си привеждат довода, че няма данни да е имало “оперативни” ложи в Англия след 1560 или пък в Шотландия – след 1580г., докато първите писмени документи за “спекулативни” масони и ложи са от почти един век по-късно!

И все пак това е теорията, към която се придържа не само Обединената Велика Ложа на Англия, но и Великата Ложа на Шотландия. Великата Ложа на Ирландия отива малко по-далече, като търси корените в античната си история.

Наред с горната теория същесвтува и друга, която също претендира за известна достоверност – това е теорията, свързваща появата на масонството с Рицарите Тамплиери, чийто Орден е основан през 1117г.

Тамплиерите, подобно на Свободните зидари – Масони, са имали три категории членове – на най-ниското стъпало са стояли “Сержантите-пехотинци”, на най-високото са били истинските Братя-рицари. Средното ниво се е заемало от т.н. “Чиновник-капелан-секретари”.Орденът се е предвождал от Велик Майстор, единствено подчиняващ се на Папата.След поставянето им в 1307г. извън закона от Папа Клементий V започват гонения на Темплиерите в цяла Европа. Единствено в тогавашна Шотландия те намират убежище. Предполага се,че за да избегнат гоненията и изтреблението на братята рицари се е прибегнало до създаването на движение - Масонството, което е взаимствало много от обичайте и символите на действащите по това време свободно- зидарски задруги .

Има още една теория, която би могло да се нарече “социално-историческа”,съгласно която лицата, които са формирали Свободното Зидарство, става дума за края на XVII-ти и началото на XVIII-ти век, са били хора, които са се стеремели към установяването на по-голяма религиозна и политическа търпимост във време на остро противоборство, когато политическите и религиозни различия са водели до кървави граждански войни. Това, което те са искали, е било хората да станат по-добри и да се възцари един по-справедлив свят. И тъй като по това време обучението се е основавало на алегории и символи, те възприели идеята за “храма” като централна алегория, върху която да стъпи новото движение.

Основният източник за алегории по това време е била Библията, чието съдържание е било известно, дори и на тези, които не са могли да четат и пишат. Единственият градеж на храм, който се споменавал в Библията бил на Храмa на Соломон, който и станал основната тема на Ритуалите, практикувани по време на работа на Ложите. От старите занаятчийски гилдии пък е взаимствана организационната форма – Майстор, Надзирател, Ковчежник, Секретар, докато инструментите на старите зидари били използвани като символи, върху които да се изгради морално-философската конструкция на “занаята”.

Най-вероятно началото на Масонството е съчетание на описаните по-горе и някои други “теории”.

От гледна точка на документи, свързани с масонството – за едни от най-старите се считат Масонските Манускрипти, съответно Манускрипта Халиъел, още известен като поемата „Региус“ (Hallowell Manuscript, also known as the Regis Poem) от 1390г. и Манускрипта на Матю Кук (Matthew Cooke Manuscript) (още известен като Манускрипта „ Кук“) от 1450г. Според изследователската Ложа “Куатор Коронати” на Обединената Велика Ложа на Англия първият документ регистриращ “прием” на не-оперативен масон в Масонска ложа е от юни 1600г. – това е на Лорда на Оучинлек, Джон Бозуел, чието име се появява в списъците на Масонска Ложа в Единбург, Шотландия. В Англия първият запис е от 16-ти октомври 1646г. направен от Елиас Ашмол – антиквар и хералдик, който между другото споменава, че заедно с него в не-оперативна Ложа е “приет” и полковник Хенри Мейнуеринг.

Следват и други записи – в документ от 1673г. се споменават имената на 27 Масона, които членуват в ложа в град Честер. Друг документ от 1695г. говори за някой си Едуард Хол, който е бил приет в Ложа в град Чичестер. Манускрипт под номер 4 от Йорк от 1693г. изброява имената на шест члена на Ложа, за които нищо повече не се знае.

Независимо от всички спорове и тълкувания изключително важно е процеса на възникване и утвърждаване на съвременното Масонство да се разглежда в конкретния исторически контекст – XVII –ти и XVIII-ти век в Англия (Великобритания) бележат началото на едно разчупване на старите социални, политически и икономически догми и порядки (Ерата на Просвещението и английската Буржоазна революция). Не е случаен фактът, че първата Велика Ложа в Англия е инсталирана в 1717г. под името Велика Ложа на Лондон, която скоро след това прераства във Великата Ложа на Англия, а впоследствие и Обединена Велика Ложа на Англия (183 г.). За ролята на Масонството в английското общество говори и фактът, че повечето членове на новосъздаденото по същото време Кралско научно дружество са били Масони или са изповядвали идеи и принципи близки до Масонството.

Основната маса „спекулативни“ Масони в началото са били представители на нововъзникващата тогава дребна, средна и по-едра градска Буржоазия, най-вече в големите градове на английското кралство и преди всичко – Лондон. Тази тенденция се е запазила и до днес. Една характерна за английското Масонство особеност е, че още от самото му начало в него са намирали прием и представители на аристокрацията, като дори днес Велик Майстор на Обединената Велика Ложа на Англия е Дука на Кент, член на Британската кралска фамилия!

След установяването му в Англия започва процес на много бързо разпространяване на Масонските идеи и практики в останалия свят – особено активно това се случва в началото на XVIII век, на първо време във Франция както и на територийте, вклюващи днешна Германия, Холандия, Италия, Скандинавия, Русия и почти всички останали европейски държави от това време. Този процес продължава особено активно вследствие на разрастването на Британската империя в посока Северна Америка, Африка, Азия, Австралия и останалите отвъдморски територий. Едно интересно и многозначително обстоятелство е, че “бащите” на американската Конституция и държавата САЩ са били повечето Масони. В хода на XVIII-ти и XIX-ти век се инсталират Велики Ложи в почти всички независими държави по света. Наред с разпространяването на Масонството се формират и двата основни клона в световното Масонство – Франкофонския (с водещ център Великия Ориент на Франция) и Англо-саксонския с център Обединената Велика Ложа на Англия. В резултат на това развитие в повечето Ориенти (самостоятелни държави) съществуват структури на двата клона.

В заключение може да се каже, че Масонството без да е религия, е основа, матрица на едно по-справедливо, толерантно и просветено общество. Масонската етика, философия и най-вече трите Велики Принципа, преведени на днешен език, съставляват първообраза на „гражданското общество“. Продължавайки тази логика, може да се обясни и процеса на “намаляване”числеността и значението му в западното общество днес с факта на по-голямата зрялост на последното и изключителното разпространение на различни други форми и структури на гражданското общество и обратно големият интерес и привлекателната му сила в новите демокрации, където тепърва се заражда и утвърждава гражданското общество и където Масонството е едно от първите му проявления и организирана форма, макар и не дотам афиширана.