Масонството по българските земи
Според някои източници първият българин Масон е бил архимандрит Ефрем,приет към края на първата четвърт на 19-ти век в основаната от французи Ложа “Овидии”, гр. Кишинев, Молдова.
През първата половина на 50-те години на същия век по българските земи е имало Масонски Ложи във Видин, Свищов, Русе, Тулча, Варна и Ниш, но в тях са членували предимно чужденци.
Един от първите известни български Масони е Иван Николов Ведър (роден на 20 юли 1827г. в Разград и починал на 8 август 1898г. в Русе). Първата си Масонска степен той получава на 12 декември 1863г. в “Ориенталската Ложа”(Oriental Lodge No. 687) от състава на Обединената велика Ложа на Англия в Цариград. По-късно той е бил посветен в 18-та, 30-та, 31-ва, 32-ра и 33-та степени на “Старият и Приет Шотландски Обред”. Иван Ведър основава и първата Масонска Ложа след освобождението на България в гр. Русе на 21 февруари 1879г. Това е Ложа “Балканска Звезда”, инсталирана със съгласието на Великия Ориент на Португалия. Сановниците на Ложата са били посветени преди това в Ложа “Хелиополис”, гр. Букурещ, която е била в състава на Великия Ориент на Франция.Има сведения, че член на Ложа “Балканска Звезда” е бил самият княз Батемберг. Ложата просъществувала до 2 март 1883г.
На 14 януари 1883г. във Варна, под патронажа на Великата Ложа на Румъния, е била инсталирана Велика Ложа на България. Няколко месеца по-късно, по настояване и със съдействието на ВЛ на Румъния, ВЛ на България е получила признание от Великата Традиционна и Символична Ложа на Франция “Опера”. Ложата така и не потръгнала.
На 7/19 юни 1883г. в София е основана Ложа “Братство”под шапката на Великия Ориент на Португалия. В ложата са членували редица известни по това време лица, между които К. Стоилов, К.Величков и др. Ложата се е ползвала със силната протекция на княз Батемберг. След детронирането му и поради конфликти между нейни членове, предизвикани от политическите събития в периода 1886-1887гг. ,Ложата е била приспана в 1887г. Има сведения, че е бил направен опит за възобновяването й, не без благоволението на Фердинанд, за когото се предполага, че също е бил Масон.
Следва период на безвремие, когато няма регистрирани действащи български Масонски структури, като същевременно редица българи са бивали инициирани в Ложи извън България. Някои ставали Масони, минавайки преди това през други близки до масонството структури – пример за това е проф. Александър Теодоров-Балан, който в края на 1906г. става член на “Международния Орден на Добрите Храмовици”.
|
