История на масонството в България до 1940 година
Края на Балканската война в 1912-1913г. бележи началото на нов етап в развитието на Масонството в България. На 7 януари 1914г. по инициатива на Димитър Ив. Ведър (син на Иван Ведър),който по това време е бил член на Ложа “Дружелюбие” (Affability No. 317), съюзна Ложа от състава на Обединената велика Ложа на Англия, базирана в гр. Манчестер, Хр. Стойчев, член на Ложа “Обединените Толерантност и Приятелство & Светлина и Справедливост” (Tolerance et cordialite&Lumiere et Justice reunites No. 155), гр. Лион при Великата Ложа на Франция и д-р Ст. Джубелиев от същата Ложа, е основано Масонско огнище „Заря“, което на 19-ти с.м. се провъзгласява за Ложа. На 2 март 1914г. Ложа “Заря” е била приета в състава на Великата Ложа на Франция и записана под No. 463. Причините да предпочетат тази Велика Ложа за Ложа Майка пред значително по мощната структура – Великият Ориент на Франция вероятно са били “конюнктурни” – Великата Ложа на Франция е застъпвала позиции по-близки до тези на Обединената велика Ложа на Англия, което е трябвало да даде възможност на новата Ложа да потърси контакти с Ориенти извън Франция.
Членове на Ложа „Заря” стават проф. Балан(1914г.), Ал. Протогеров, впоследствие един от видните български Масони, Петър Дарвингов, П. Мидилев, проф. Ал. Цанков и др. Година по-късно е учреден и Възпитателен Институт “Заря” (ВИ “Заря”), чиято цел е била да съдейства за възпитанието на “честни, родолюбиви, благовъзпитани,справедливи, търпеливи и пр. Български граждани”.
Успоредно с проникването на Масонството в България е намерило почва и бенеберитството(“Bnai B’rith”) или еврейския еквивалент на Масонството.Първата Бенеберитска Ложа в България е основана в Пловдив през 1897г. с No. 476 и името “Мицпа”.В началото на 20-ти век се основават още няколко Ложи: в Сливен(1902) – Ложа “Геула” с No. 553, Варна(1907) – Ложа “Езра” с No. 633, София(1911) – Ложа “Кармел” с No. 674, в Русе(1912) – Ложа “Зигмунд Бергел” с No. 699, Ямбол(1914) – Ложа “Тешуа” с No. 751. Всичките тези Ложи на определен етап са се присъединили към “Окръг” (District) No. 11 със седалище в Цариград.
Исторически факт е, че много от членовете на Бенеберитските Ложи по това време и по-късно са членували в регулярни Масонски Ложи.
Първата световна война в значителна степен забавила развитието на Масонството в България. В резултат на политическото и военно противопоставяне на основните сили в Европа се е стигнало до съществено разделяне и противопоставяне в средите на Масонството. В повечето случаи националните Масонски централи заставали зад правителствата на своите страни. Макар и не напълно единни , българските Масони сторили същото. В края на този период Ложа “Заря” вече наброявала 100 члена.
Като следствие на горното в годините на Първата световна война се пристъпва към създаването на Велика Ложа на територията на България на базата на Ложа “Заря”. Идеята е била – от една страна, чрез създаването на самостоятелен Масонски Ориент да се постигне по-голяма независимост от Ложата Майка – Великата Ложа на Франция(последното обстоятелство се е диктувало от съображения свързани с политическата ситуация на държавата, която по това време е участвала във войната от противниковата на Франция страна) и от друга – желанието да се засилят връзките с Ориентите в Германия и Австро-Унгария. Бидейки съюзна Ложа в състава на Великата Ложа на Франция, Ложа “Заря” е трябвало да получи разрешение от Ложата-Майка за трансформирането си в независима Велика Ложа. Едно от изискванията на процедурата за инсталиране на самостоятелна ВЛ под шапката на Ложата-Майка било, след получаване на разрешението, да върне цялата организационна документация (устави, общи наредби, обредници и др.) и чак след това да предприеме стъпки за роене.
По това време България се намирала във война с Франция. За прехвърлянето на документацията е Било потърсено посредничеството на създаденото през 1902г. Международно Бюро за Масонски връзки, чието седалище се намирало в Швейцария. Негов Председател по това време бил ВМ на ВЛ на Швейцария “Алпина”, брат Картие ла Тант. В тази операция участвали и членове на Ложа “Заря”, които са били едновременно членове и на френски Масонски Ложи под шапката на Великата Ложа на Франция.
Била създадена Комисия с председател Ст. Джубелиев, която е трябвало да уреди “домашните и финансови въпроси чрез ВЛ на Швейцария “Алпина” и да хадатайства за съгласието на Ложата-Майка, Ложа “Заря” да прерасне в независима самостоятелна Масонска сила. Председателят на Комисията брат. Джубелиев в началото на 1917г. изпратил писмо до Картие ла Тант, с което го уведомява за решението на Ложа “Заря” да стане независима, като се трансформира във Велика Ложа. Картие ла Тант е препратил това писмо до ВЛ на Франция. Последната одобрила искането на Ложа “Заря” и на 9 юни 1917г. официално я уведомила чрез посредника ла Тант .
Друга Комисия, пак начело с брат Джубелиев, била натоварена да подготви проекти за Временен Устав на ВЛ и изискваната в такива случаи Декларация на зидарските (Масонски) принципи на бъдещата ВЛ.
На 20 ноември 1917г. на събрание на Ложа “Заря” се взема решение Ложата да “изрои две нови Ложи”, одобряват се текстовете на Временния Устав и Декларацията на принципите на бъдещата ВЛ и се избира “Временнен Върховен Управителен Съвет”. Съставът на този Съвет е бил обявен на Общо събрание на Ложа “Заря” на 23 ноември 1917г., на което били избрани и ръководствта на двете бъдещи съставни Ложи. На празника на Победите – 27 ноември с.г., тържествено било провъзгласено основаването в пределите на България на Велика символическа Ложа на България със седалище София и били дадени имена на двете нови Ложи – под No.2 била записана Ложа “Зора” и No.3 – Ложа “Светлина”, като бил съобщен и членският им състав .
Приетият от учредителното събрание Временен Устав на ВЛ на България(ВЛБ) представлявал извлечение от Устава на Великата Ложа на Франция. Според него ВЛБ обединявала в себе си всички Ложи и “огнища” в България и Масони от 1-ва до 3-та степени. Тя не признавала друга Масонска власт на територията на България. Начело на ВЛБ застанало временно управление с название “Върховен Управителен Съвет” от 9 души. Последният член на Временния Устав гласел, че ”до пълното изработване на собствен Устав, собствени Общи Правилници и други организационни документи, ВЛБ и нейните съставки, трябвало да се подчиняват на постановленията на организационните документи на ВЛ на Франция, доколкото те допълват и не противоречат на този Устав”. В Декларацията на Принципите последното условие отсъствало!?
Първият УС бил в състав: ВМ на новата ВЛБ - ген. Ал. Протогеров, 1-ви Зам. ВМ – д-р Ст. Джубелиев, 2-ри Зам. ВМ – Тома Карайовов, Велик Първи Надзирател - Димитър Ив. Ведър, велик втори надзирател – д-р Н Семенов, Велик Касиер и попечител – Й.Ковачев, Велик архивар и проверител – Проф. Александър Теодоров-Балан. Може да се каже, че първото ръководство на ВЛБ се оказало в ръцете на бивши дейци на националноосвободителното движение на българите от Македония! Между тях имало един френски и един английски Масон. Това ръководство представлявало гаранция, че новосъздадената ВЛБ ще бъде в близки отношения с двореца и че ще се използват Масонските връзки за каузата на обединението на всички български земи!
На 12 февруари 1918г. ВЛБ изпратила писма за признание до централите в Германия , Австрия и Турция.
Скоро след това ВЛБ получила признание, освен от повечето ВЛ в Германия и от ВЛ на Турция, Унгария и Холандия.
След инсталирането си, ВЛБ тръгва по пътя на вътрешни конфликти и политически противоборства, което е пряко отражение на основните етапи на социално-полититическото развитие на страната и региона.
През този период продължава да фукционира ВИ “Заря”, макар и никога да не е бил особено активен, започва издаването на списание – “Зидарски Преглед”, създаден е фонд “Детски дом “Заря”, възлизащ на 1 185 627 тогавашни лева. Учредено е и акционерното дружество “Подем”.
Периодът юни 1923 – май 1934г. може да се разглежда като особено успешен за българското Масонство, станало един от невидимите, но реално съществуващи фактори в системата на обществените организации по това време, който се опитвал да играе водеща роля в обществото. В този период се появяват и първите комасонски формирования .
В годините след 1923-та нараства и влиянието на теософското движение. Инсталират се първите теософски ложи, които впоследствие се обединяват в общонационална организация с название Теософско общество в България .
Към края на този период, по инициатива на някои по-активни Масони, се поставя и началото на организираното ротарианство в страната.
Така стигаме до втората половина на 30-те години на 20-ти век, която се характеризира с изострянето на противоборството между установилите се фашистки диктатури в Германия, Италия и другаде и демократичните общества в останалата част на Континента и Света . Тази нова ситуация неминуемо дава своето отражение върху Масонското пространство. В повечето от споменатите страни се приема законодателство, ограничаващо свободите на хората и тяхната принадлежност към формирования, проповядващи идей и идеали различни от тези на официалните власти. Тази тенденция не отминава и България.
В навечерието на Втората световна война ВЛБ засилила участието си в работата на ротарианските клубове, понеже на тях се гледало като на нещо полезно и необходимо за установилия се в страната по това време режим .
През втората половина на 30-те години продължила обичайната си дейност и бенеберитската Областна ВЛ (окръг No.XVII), като най-силната й съставна Ложа ”Кармел” в столицата, както и в началото, играела най-голяма роля в нея. Към края на този период дейността на бенеберитските Ложи започнала да отслабва. През 1938г. Министерство на вътрешните работи отказало да преутвърди техните Устави!
С приближаването към края на 30-те години се засилват антимасонските настроения сред част от крайните националисти - родозащитници, легионери, бивши националисти, някои запасни офицери особено в София, както и някои църковни среди, което обаче нямало определящо влияние нито в лагера на официалната власт, нито в православната църква.
Понеже засилващите се нападки срещу масонството били насочени и срещу тяхната дейност в ротари клубовете и заедно с това против последните, много от ротарианците започнали при всеки подходящ случай да заявяват, че нямат нищо общо с масонството (което не било истина), че били патриоти, че не се занимавали с политически въпроси, че били верни на династията, че дейнсотта и връзките им в чужбина и с чужденци не противоречали на интересите на България и т.н.
Междувременно на 1 септември 1939г. избухнала Втората Световна Война.
Усетила, че в България нещата вървят към повторение на онова, което се случва в повечето страни участнички в “Оста”, и за да не бъде изненадана от властта, ВЛБ взела мерки за укриване и изнасяне на безопасно място в чужбина на най-ценните си документи и масонски символи. На 24 юли 1940г. било проведено специално събрание, на което се решило ВЛБ да бъде приспана, а съюзните ложи да се саморазпуснат. Решението било широко разпространено чрез печата и било приведено в изпълнение.
На 30 юли 1940г. аналогично решение взела най-голямата бенеберитска ложа “Кармел”, което било санкционирано от съответните държавни институции. Така постъпили и другите бенеберитски ложи.
На 24 декември 1940г. Народното събрание приело Закон за защита на нацията”. Неговият първи дял визирал “тайните и международни организации” с буржоазен характер, непреследвани дотогава от режима. С него се разтуряли всички обществени организации, които участвали в международни сдружения, центровете на които се намирали в противния на фашисткия блок държави и в които нямало представители на последните. Вторият дял на закона е бил насочен изцяло против евреите.
В изпълнение на закона последвало решение на правителството на Б. Филов, с което била официално закрита ВЛБ и нейните съюзни ложи. Били ликвидирани и други формирования като: “Дружеството за мир и ОН”, “Всесветското смесено свободно зидарство - Човешко право” (комасонските ложи), Бенеберитската областна велика ложа XVII, българските Ротари клубове и др.
Тъй като ВЛБ се била саморазтурила, останало да бъдат ликвидирани нейните организации за открита дейност. За да избегне това, ВИ “Заря” в началото на април 1941г. се опитал да се слее с дружеството “Славянска беседа”. Този опит бил осуетен, като всички парични средства и другото имущество на института били конфискувани в полза на държавата. Процесът по ликвидирането продължил до към юли 1942г. Държавата сложила ръка на 1,182,300 лева на ВИ “Заря”, вложени в а.д. “Подем”. По същия начин било постъпено със средствата и имуществата на съюзните ложи, които след саморазпускането на ВЛБ се обявили като секции на ВИ “Заря”.
Ръководството на а.д. “Подем” също направило опит да спаси дружеството от ударите на закона. На свое извънредното общо събрание на 28 декември 1940г. същото взело решение акциите на дружеството да станат безименни и като се съобразило с новите условия, променило целите на дружеството. Обявено било, че занапред то ще се занимава със строеж и с търговия на недвижими имоти. А общото годишно събрание на 3 май 1941г. освободило членовете на Управителния съвет от еврейски произход, като на тяхно място поставило българи. Председател станал Ф. Манолов. Считало се, че по този начин капиталите на дружеството ще бъдат спасени, за да бъдат използвани, когато настъпят благоприятни условия за възобновяване дейността на ВЛБ. През ноември 1941г.
управителният съвет дори решил капиталът от милион и половина да бъде увеличен на два милиона лева. Усилията за запазване материалната основа на саморазтурилата се ВЛБ продължили до средата на 1942г. На 22 юни с.г. било проведено последното общо събрание на а.д. “Подем”.
Така в продължение на година и половина била изцяло ликвидирана организационната структура на ВЛБ и нейната материална база. За отбелязване е, че през цялото време режимът действал много внимателно и без ексцесии .
Друго забележително обстоятелство е фактът, че едни от най-активните ликвидатори на масонското братство станали бившите масони Б. Филов, П. Габровски, Н. Гешев и др. И въпреки всичко, много от бившите вече членове на ВЛБ продължили да бъдат на почит както сред управляващите, като Д. Божилов, М. Арнаудив и др., така и в средите на тогавашната опозиция - Ал. Цанков, Т. Кожухаров, Ст. Мошанов и много други. Трета група от бивши членове на ВЛБ, освен че се обявила в защита на преследваните евреи, постепенно преминала на страната на създадения в годините след 1942г. Отечествен фронт. Между тях били К. Георгиев, Д. Казасов, Д. Велчев .
|
