Обединена велика ложа на България

Възобновеното българско Масонство след 1992 г:

Настъпилите ‚промени“ в обществено-политическата сфера след 1989г. станаха основа за възобновяване на редица институции и структури от по- стари времена, в т.ч. и Масонтвото.

И така възобновеното българско Масонство, след приспиването и последващото закриване на Великата Ложа на България (1917 г.) в далечната 1940 г., се формира по две независими, условно казано, една от друга линии:

• А. По линия на Великата Ложа „Югославия“;
• Б. По линия на Великата Ложа на Старите Свободни и Приети Зидари (ВЛССПЗ) на Германия, съответно Обединените Велики Ложи (ОВЛ) на Германия.

По същото време – началото на 90-те години – в България „навлизат“и други Масонски формирования, като ко-масонските структури „Хуманитат“, „Правата на човека“ и Великия Ориент на Франция. Българи биват посвещавани в гръцки Ложи.

И така линията Велика Ложа „Югославия“(ВЛЮ) – през не толкова „далечната“ 1990 г., по инициатива на Братя сръбски Масони, български граждани биват поканени да се присъединят към Ложи от състава на ВЛЮ. Скоро след това (1991 г.) започва приемането им в Ложа „Побратим“, Ориент Белград. През 1992 г. група югославски Масони во главе с Великия Майстор по това време, НУ Брат Зоран Ненезич, заедно с Брат Георги Крумов и други новоприети български Братя посещава Великата Ложа на Калифорния. Една от целите на посещението е да се покани Великата Ложа на Калифорния да инсталира Велика Ложа в България. Великият Майстор на Калифорния отклонява поканата и препоръчва светлината да се внесе от Великата Ложа „Югославия“. Междувременно биват инсталирани 3 Ложи под юрисдикцията на ВЛЮ, съответно: „Сговор“, „Сердика“ и „Заря“.
На 5 декември 1992 г., по силата на изричното желание, декларирано от тези три Ложи, в курорта Боровец ВЛЮ инсталира Великата Ложа на България (нова!) с Първомайстор НУ Брат Георги Крумов. Започва процес на съграждането на „новото“ българско Масонство, който се характеризира с първоначалното укрепване на структурите на ВЛБ (нова!) и постепенно нарастване на броя на приеманите нови членове в състава на трите „оригинални“ Ложи.

По същото време се активира и т.н. „втора линия“ на възобновяване на Масонството в България - линията на ВЛССПЗ на Германия, съответно ОВЛ на Германия.

Ето и хронологията на тази „втора линия:
• 29 май 1992 г. 7 (седем) български граждани пребиваващи в гр. Мюнхен,
Германия, са посветени в Масонството в храма на Ложа „Лесинг към пламтящата звезда“, която е дъщерна на ВЛССПЗ на Германия с Велик майстор НУ Брат Клаус Хорнефер. Идеята за приемането на български граждани е на дългогодишния Масон с най-високи постове в немското Братство, българинът – МУ Брат Иван Войнов. Тези действия се предприемат паралелно и независимо от действията, предприемани по същото време по линия на Великата Ложа на Югославия!

• На следващият ден 30 май 1992 г. със специалната санкция на Великия майстор на ОВЛ на Германия, НУ Брат Райнер Шике, новоприетите
български Братя са повдигнати в по-горна степен с цел завръщането им в България и поставяне началото на регулярна и пълноправна Ложа в Ориент
България в състава на ВЛССПЗ на Германия.

• 24 октомври 1992 г. Група немски Братя от Ложа „Лесинг към пламтящата звезда“, посещава България и извършва прием на нови членове и повдигането на останалите от седемте Братя в майсторска степен. Създава се „депутационна“ Ложа „Зора“ в Ориент София, която започва редовна работа
по привличане на нови членове. Това продължава до лятото на 1994 г.

• 24–25 юни 1994 г. В България пристига делегация на Ложа „Лесинг към пламтящата звезда“, водена лично от Великият майстор на ВЛССПЗ на Германия, НУ Брат Клаус Хорнефер, с цел инсталирането на регулярни български Ложи под юрисдикцията на ВЛССПЗ на Германия.Вследствие изготвените необходими документи и извършването на регулярните ритуални действия е внесена Светлината в:

Ложа „Зора“, Ориент София, пат. №1001/24.06.1994 г.

Ложа „Светлина“, Ориент София, пат. №1002/24.06.1994 г.

Ложа „Сердика“, Ориент София, пат. №1003/25.06.1994 г.

И трите Ложи заработват по устава на Ложа „Лесинг към пламтящата звезда“. Общият брой на членуващите към този момент в тези три Ложи Братя е 44 (четиридесет и четири).

• 3 август 1996 г. Делегация на ВЛССПЗ на Германия посещава отново България и внася Светлина в още две свои дъщерни Ложи:

Ложа „Заря“, Ориент София, пат. №1012/03.08.1996 г.

Ложа „Черноморски приятели“, Ориент Варна, пат. №1013/04.08.1996 г.

• През периода август 1996 г. – март 1997 г. делегации на Ложа „Лесинг към пламтящата звезда“ и ВЛССПЗ на Германия посещават Ориент България и провеждат разговори относно желанието на българските Братя за инсталирането на нова Велика Ложа, различна от ВЛБ (нова!).

• 10 ноември 1996 г. - петте български Ложи, работещи в състава на ВЛССПЗ на Германия, след санкция от страна на Великият майстор НУ Брат Клаус Хорнефер, провеждат Общо събрание, на което избират за Велик майстор Брат Иван Ставрев и състав на Съвета на Великите сановници на предстоящата за инсталиране Велика Ложа на Старите Свободни и Приети Зидари на България (ВЛССПЗ на България).

• 24 април 1997 г. Избраният за Велик майстор, НУ Брат Иван Ставрев отправя към Сената на ОВЛ на Германия искане за инсталиране на независима, пълноправна и съвършена Велика Ложа.

• 26 април 1997 г. На заседание на Сената на ОВЛ на Германия в гр. Хамбург, по молба на българските Братя-Масони, е взето решение за включване в плана им за работа инсталирането на независима Велика Ложа в Ориент България – „Велика Ложа на Старите, Свободни и Приети зидари на България“(ВЛССПЗ на България). За това намерение са уведомени всички Велики Ложи, с които ОВЛ на Германия има установени официални братски взаимоотношения.

• 20 септември 1997 г. Провежда се Ритуал за инсталирането на ВЛССПЗ на България. Ритуалът се води от Великият майстор на ОВЛ на Германия, НУ Брат Райнер Шике, и Великият майстор на ВЛССПЗ на Германия, НУ Брат Клаус Хорнефер. За Велик майстор на ВЛССПЗ на България е въведен НУ Брат Иван Ставрев. Присъстват представителни делегации на Великите ложи на Германия, Австрия, Италия и Гърция. Петте български Ложи, работещи до този момент под юрисдикцията на ВЛССПЗ на Германия, връщат патентите за членство в немското Масонство и стават съучредителки на ВЛССПЗ на България.

• Скоро след това, с Решение на Софийски градски съд от 21 април 1998г., съгласно законите на Република България, ВЛССПЗ на България е регистрирана като законно функциониращо в страната сдружение с идеална цел. Съдебни регистрации получават и Ложите-учредителки на ВЛССПЗ на България.

• ВЛССПЗ на България установява официални контакти и получава признание от повече от 35 Велики Ложи, в т.ч. ОВЛ на Германия, ВЛ на Холандия, Турция, Русия, Гърция, Регулярната ВЛ на Югославия (!), Румъния, Канада, Австралия, както и редица Велики Ложи от САЩ! Официални делегации и представители на ВЛССПЗ на България вземат участие в множество прояви на Световното Братство. Осъществени са редица „побратимявания“между Ложи от състава на ВЛССПЗ на България и Ложи от други Ориенти.

Въпреки и независимо от действията, предприемани и осъществявани по т.н. „втора линия“, „оригиналната“ ВЛБ (нова!) продължава да съществува и развива регулярна дейност по разрастване на членската си маса и утвърждаването си в международен план – ВЛБ (нова!) получава признания от Великите Ложи на щата Канзас и щата Илинойс, както и особено ценното признание на Великата Ложа „Алпина“ на Швейцария. Нараства и броят на съюзните ложи – към края на 2000 г. те наброяват 7 и в тях членуват 200 Братя!
Следващите 1-2 години след 1997 г. – годината на инсталирането на ВЛССПЗ на България, са отдадени на укрепването на структурите и на двете паралелно съществуващи Велики Ложи в Ориент България, както и на усилия за тяхната „легитимация“ в Масонския свят.

На 20 Септември 2000 г. изтича 3-годишния мандат на Великият майстор и Съвета на Великите сановници на ВЛССПЗ на България.
Започва подготовка за Общо отчетно-изборно събрание, което се провежда на 24 ноември 2000 г. Поканени са като гости всички Велики ложи, с
които ВЛССПЗ на България е в Братски отношения. За Велик майстор е избран НУ Брат Борислав Сарандев. На следващия ден, в хода на тържествената част от Общото събрание, Старият Велик Майстор, НУ Брат Иван Ставрев обявява официално резултатът от избора в присъствието на всички участвали в Събранието Братя и представителите на чуждите Велики Ложи, като съгласно действащата нормативна уредба на ВЛССПЗ на България новоизбраният Велик Майстор НУ Брат Борислав Сарандев полага клетва като такъв.

На 24 Декември 2000 г. НУ Брат Борислав Сарандев официално встъпва в длъжност като Велик Майстор.

Важно събитие в най-новата история на възобновеното българско Масонство е обединението на ВЛБ (нова!) с ВЛССПЗ на България, състояло се на 23 април 2001 г. На този ден са подписани Декларация и Споразумителен протокол за обединението на ВЛБ (нова!) и ВЛССПЗ на България от двамата „легитимни“ и „правоспособни“ Велики Майстори на ВЛБ (нова!) – НУ Брат Янко Бонев, и на ВЛССПЗ на България – НУ Брат Борислав Сарандев, като се запазва името ВЛССПЗ на България.

Подготовката и самият акт на обединението стават под патронажа и с най-активното съдействие, съучастие и подкрепа от страна на тогавашните Велики Майстори на ОВЛ на Германия – НУ Брат Алфред Коска, и на Великата Ложа „Алпина“ на Швейцария – НУ Брат Жан-Жак Суние! В резултат на този акт в Ориент България се въздига една единствена „регулярна и призната“ Велика Ложа – Великата Ложа на Старите, Свободни и Приети Зидари на България (ВЛССПЗ на България) с Велик Майстор НУ Брат Борислав Сарандев и Заместник-Велик майстор НУ Брат Янко Бонев.

На 26 ноември 2004 г. ВЛССПЗ на България провежда поредното си редовно Отчетно изборно общо събрание. В Отчетния си доклада пред Общото събрание НУ Брат Борислав Сарандев изрично подчертава няколко важни за регулярното българско Масонство момента: обединението на двете Велики Ложи – ВЛБ (нова!) и ВЛССПЗ на България, консолидацията му, приемането на Стратегия за бъдещото развитие на регулярното Свободно Зидарство в България (общество от елитарен тип с философско-интелектуална насоченост) и не на последно
място обстоятелството, че за първи път след 1989 г. в Ориент България има една регулярна Велика Ложа и това е ВЛССПЗ на България.

Едно особено знаменателно събитие за възобновеното българско Масонство е признанието, което Обединената Велика Ложа на Англия дава на ВЛССПЗ на България на 10 март, 2004 г.! В кратък срок следват признанията и на Великата Ложа на Шотландия и на Ирландия, което окончателно легитимира ВЛССПЗ на България (ОВЛБ) пред Масонския свят! ОВЛБ е включена в т.н. „Старшински списък“ (Seniority list) на Обединената Велика Ложа на Англия с дата на инсталиране – датата на инсталиране на ВЛБ (нова!), което е още едно доказателство за нейната легитимност!

В хода на това Събрание е провъзгласена и смяната на името на Великата Ложа – от ВЛССПЗ на България тя се преименува на Обединена Велика Ложа на България (ОВЛБ).В хода на състоялия се избор за Велик Майстор е избран НУ Брат Петьо Пенков. Към момента на провеждане на Общото събрание в състава на ВЛССПЗ на България се числяха 27 Ложи с обща членска маса от 902 Братя.

Следващ Велик Майстор на ОВЛБ става НУ Брат Григорий Вазов, избран в хода на Общото събрание, провело се през м. ноември 2008 г.

На 13 май 2011 г. за Велик Майстор на ОВЛБ е избран НУ Брат Иван Сариев.

НУ Брат Иван Сариев получи подобаващ вот на доверие и беше преизбран за Велик Майстор на следващото редовно Отчетно-изборно Събрание, провело се на 30 и 31 май 2014 г.. На Събранието са представени 68 Ложи с право на глас!Двата мандата на НУ Брат Иван Сариев се характеризират с изключително активните му контакти с Братски Велики Ложи и техните Велики Майстори, както и с много целенасочената политика за организационно и кадрово изграждане на ОВЛБ в центъра и по места!

Към датата на преизбирането на НУ Брат Иван Сариев численият състав на ОВЛБ възлиза на 2000 Братя, разпределени в повече от 70 Ложи.

Схема на хронологията