Обединена велика ложа на България

Изявления

НУ Брат Иван Сариев – Велик майстор на ОВЛБ

Доброто чувство в сърцата на братята беше движеща сила на станалото на 20 юни

Дни след Тържествената церемония в ритуал на Първа степен по присъединяване на ложите и приемането на Братята от ВЛССПЗБ на 20 юни 2015 г. в зала „Експо” на хотел „Маринела” в София, главният редактор на Бюлетин на ОВЛБ – Брат Любчо Иванов разговаря за историческото събитие с Великия майстор на ОВЛБ – НУ Брат Иван Сариев.

Като какъв ден ще остане 20 юни в твоя живот, Най-уважаеми Братко Иване?

Очевидно няма да остане като всеки ден от живота ми. Ще остане като един действителен празник на българското масонство. Защото българските масони показаха, че не са си губили времето през годините, в които са упражнявали Занаята и заедно направиха един празник, който очевидно се оценява по достойнство. А и гостите изразиха своето отношение към това което направихме, казвайки наистина доста силни думи. Благодаря на всички братя, които положиха усилия за толкова успешното приключване на този процес, който започна преди 9 месеца и който доведе до това, че ОВЛБ достигна до ново ниво в своята зрялост.

Ти споделяш ли това, че за мнозина този ден окончателно реши, поне в международен аспект, въпроса за разделението на българското масонство?

По принцип във всеки ориент съществуват регулярни, признати и нерегулярни, съответно непризнати ложи от гледна точка на Англосаксонския модел или на принципите, които ние изповядваме, следвайки най-старата Велика ложа в света – Обединената велика ложа на Англия. В България масонството се развива като в целия останал свят. Ние намерихме обаче сили да направим така, щото в извън страната ни да се чува една доста положителна оценка за българите и за България като цяло. Ние българите направихме така, че да загърбим доста от предразсъдъците си и да осъществим един процес който обръщайки се назад ми се струва, че не беше нито лек, нито пък много труден. Процесът просто беше предизвикан от една искра и благодарение на вдъхновението, което имаха всички братя той се осъществи. Голямо е удовлетворението да видиш този храм пълен с толкова много достойни мъже, да видиш братските усмивки, прегръдки, да чуеш аплаузите, които не спираха по време на целия ритуал. Вярвам че всички братя  които присъстваха на ритуала останаха доволни от това, което всички заедно направихме на 20 юни.

От позицията на авторитетните Братя-гости от чужбина на тази грандиозна церемония, впечатли, че се говореше за български пример, пример на модела, пример за начина, по който се осъществи този процес. Как го разкодираш това тяхно послание?

Трудно ми е да говоря по принцип за модела, който осъществихме всички заедно. Моделът е уникален! Моделът е уникален защото всички, които пожелаха да са заедно, вече са заедно. А де факто силата на всеки отделен масон, на всяка една отделна ложа направи така, щото процеса от известен период на време да стане необратим и да се осъществи по един такъв уникален начин. В края на краищата фактически присъствахме на нещо, което се зароди в един или два разговора, без значение между кого, но в края на краищата достигна до сърцата на всеки един член на отделните ложи. И така процесът беше изцяло в ръцете на братята. Братята осъществиха този процес и според мен никой не може да има претенции, че е бил движещата сила в него. Движещата сила беше доброто чувство в сърцата на братята.

Сега мнозина изразиха увереност от трибуната на Изтока, че ОВЛБ ще заработи с двойна сила, имайки предвид новия ентусиазъм, който вляха Братята, които дойдоха с явно огромно желание за работа на градежа. На къде и кои са главните неща които сега ОВЛБ в организационен план трябва да направи, за да се осъществи този подем?

За пореден път ще кажа, че направихме една добра стъпка в правилна посока. Но трудностите предстоят. Никой не трябва да си прави илюзията, че сме постигнали нещо, което не може да бъде разрушено от тези, които са случайно попаднали при нас или са внедрени сред нас, или от тези, които така или иначе не желаят доброто на регулярното масонство в България. Усилията, които трябва да полагаме от тук нататък, може и тривиално да звучи, обаче трябва да бъдат двойно, тройно по-големи от тези, които и до сега бяха полагани. В организационен аспект ОВЛБ очевидно трябва да изкачва още стъпала. Тук ще спомена едно виждане, което винаги съм казвал и ще продължавам да повтарям: Регулярното масонство не сме просто една неправителствена организация. Да, ние сме регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, защото сме легитимна организация, която трябва да работи по законите на държавата. Но, масонството е нищо повече и нищо по-малко от просто една магия. И на тази магия, за да може да живее в нас, е необходимо едно единствено нещо – да има вдъхновение в нашите сърца и души. И каквато и организационна структура да бъде направена, голяма или малка, тя трябва да има една единствена цел – да поддържа вдъхновението в сърцата на нашите братя. В противен случай бихме изпаднали до нивото на една административно-командна организация, която според мен рано или късно би се сгромолясала. Имаме своите правила, репери и задължения, в рамките на които имаме свобода за действие. И ако всички изповядваме установените принципи, може спокойно да се отдадем на вдъхновението за да творим добро.

И в този дух, в края на нашия разговор, с какво ти би се обърнал към всички братя по пътя на творението на това добро?

Не трябва да забравяме, че нашите действия и помисли трябва да бъдат действително изчистени от противоборство, злоба, омраза, неприязън и пр., изчистени от всички тези така широко разпространили се чувства в обществото. За да бъдем ние добре, трябва всички покрай нас да бъдат добре. Ние трябва да направим така, щото отношения ни да бъдат искрени и открити, и да дадем простор на полъха на нашите сърца. Свидетели сме, как понякога за да изглеждаме добри в личните си отношения сме готови да загърбим някои принципи. Но това е мимолетно състояние, състояние на бърза победа, която във времето винаги се обръща срещу нас. Всеки един от нас трябва да надскочи нивото на собствения си комфорт. Всеки трябва да се чувства като част от общото. Това се отнася за всеки един брат, за всяка една ложа и за Великата ложа като цяло. Съграждането на Храма предполага и изисква от нас и лични дела в полза на обществото. Нека никога не забравяме, че смисъла на масонството е личностното усъвършенстване – всеки един от нас да стане по-добър човек. Стане ли по-добър човек и обществото става по-добро. Великата ложа и отделните ложи, като организационни единици, не могат да бъдат използвани за предприемане на една или друга инициатива, която към настоящия момент ни се струва, че е много благородна за развитието на обществото. Всяка благородна към днешна дата инициатива, след известен период от време, може да бъде разгледана като грешно осъществена дейност. Ние не можем да подлагаме на риск името на Великата ни ложа за бъднините, не можем да подлагаме на риск името на Великата ни ложа да бъде замесено в действия, от които потенциално биха се срамували нашите деца.

Бог да пази България! ◊