Хората стават масони поради редици причини, някои поради семейната традиция, други по покана на приятел или от любопитство да разберат за какво става дума.
Онези, които стават активни членове и израстват в йерархията на масонството, го правят основно защото това им доставя удоволствие. Те се наслаждават на предизвикателствата и на другарството, които предлага масонството, което е много повече от самото удоволствие. Участието в работата на ложата предоставя на членовете уникална възможност да опознаят себе си и ги насърчава да живеят по начин, по който те винаги ще се стремят към нещо по-добро за човечеството, не за да подобрят постиженията на някой друг, а за да станат по-добри от това, което иначе са, и така да се превърнат в обществен еталон.
От всеки масон се изисква да се поучи и да демонстрира смирение при приемането. След това,с преминаването му през различните степени, на него му се предоставя възможност да надникне във все по-сложния комплекс от нравствени и философски понятия и да приеме редица предизвикателства и отговорности, които едновременно го стимулират и служат като награда. Структурата и работата на ложата и последователността от церемониални събития, които обикновено се следват от обществени сбирки, предлага на членовете пример за другарство, работа в екип, израстване на характера и наслаждаване на общите изживявания.

Новите членове дават тържествени обещания по отношение на своето поведение в ложата и в обществото. Тези обещания са подобни на онези, които се дават в съда или при постъпване във въоръжените сили, или в състава на много други организации. Всеки член също така обещава да пази в тайна традиционните начини за доказване на принадлежност към масонството, които използва при посещение на ложа, в която не е познат.
Членовете също се задължават да не се възползват от членството си за лично облагодетелстване или напредък. Неспазването на този принцип или нарушаването по друг начин на стандартите за поведение, които се очакват от един масон, може да доведe до изключване.

Организацията е отворена за хора от всички вероизповедания, които спазват закона, имат добър характер и вярват в Бог. Масонството е организация на хора от всякакви раси и култури. То привлича за членове доброжелателни хора от всички части на обществото.

Масонството не е религия. То не борави с теология и не посочва пътя към спасението. Въпреки че всяка среща на ложата се открива и закрива с молитва и церемониите Ѝ отразяват основните истини и нравствени учения, залегнали в основата на повечето от големите световни религии, не се допуска обсъждане на религиозни въпроси на срещите в ложата. Масонството не се опитва да замести религията. Всеки кандидат бива съветван да практикува своята религия и да гледа на своята свещена книга като на непогрешим стандарт за истинност. Масоните не получават наставления какви трябва да бъдат религиозните им вярвания, нито предлагат причастие. Масонството се занимава с отношенията между хората, а религията - с отношенията между хората и Бог.
За повечето масони Книгата на свещения закон е Библията. Но има много масони, които не са християни, и за тях Библията не е свещена книга и се кълнат в Бога, който е свещен за тяхната религия. Библията винаги присъства в английската ложа, но тъй като в организацията са добре дошли мъже от всякакви вери, използваме израза Книга на свещения закон. Според присъстващите може да фигурират и други свещени книги редом с Библията в зависимост от вероизповеданията.
Масоните не се насърчават да говорят открито за своето членство и не бива да забравят, че са задължени да не го използват за свои собствени облаги или за облага на други лица. Тъй като членовете понякога са подложени на дискриминация, което влияе неблагoприятно на работата им или на други аспекти от техния живот, някои масони не желаят да говорят за членството си. Както много други организации на национално ниво, Великата ложа не поддържа и не публикува списък с членовете си и не би разкрила имената на своите членове или друга информация за тях без разрешението им.
При обстоятелства, в които може да възникне сблъсък на интереси или се счита, че такъв е налице, или когато масонството се превърне в проблем, всеки масон трябва да обяви своята принадлежност. Ритуалите и церемониите, използвани от масоните за предаване на принципите на масонството на нови членове, се разкриват за пръв път през 1723 г. Те включват традиционните форми за разпознаване, използвани от масоните основно за доказване на тяхната самоличност и квалификация при посещение на масонска среща. Те включват начини на ръкостискане, за които много се е изписало и вече едва ли са тайна; за средновековните масони те са били еквивалентът на „паролата”, с която се дава достъп само на избрани членове. Хиляди книги са изписани по повод масонството и са на разположение на широката общественост.

Масонството определено не е политическа организация, то няма политическа платформа и не се допуска обсъждане на политически въпроси на срещите на ложата. Масонството естествено привлича онези, които са загрижени за хората и притежават чувство за обществена отговорност и целенасоченост. Така че има членове, които са част от политиката на местно, държавно и международно ниво. Също така има членове, които активно се интересуват и участват в немасонски благотворителни организации и други обществени групи.

От най-далечни времена масоните се занимават с благотворителна дейност и още от момента на създаването си масонската организация съдейства на много вдовици и сираци на масони, както и на други хора от общността.
Всички средства за благотворителност се набират от средите на масоните, техните семейства и приятели.
Масонството има завидна история на осигуряване на редовна и непрекъсната финансова подкрепа през дълги периоди от време, докато едновременно с това ежегодно е осигурявало дарения на местни благотворителни организации, удовлетворявало е безброй молби и е финансирало редица проекти. Бъдещите възможности за получаване или осигуряване на съвместно финансиране периодично се разглеждат с оглед на увеличаване на подкрепата, която масонството може да осигури за конкретни проекти. Но щедростта на самите масони и общите усилия за намиране на средства ще останат определящи за обществеността.

Масонството под Обединената велика ложа на Англия е най-голямата светска, братска и благотворителна организация в Обединеното кралство. В нея членуват повече от 300 000 души, които работят в почти 8000 ложи в Англия и Уелс, както и още 30 000 души отвъд океана.

Обществото не е тайно, но аналогично на срещите на много други организации срещите в ложите са отворени само за членовете. Правилата и целите на масонството не се пазят в тайна от обществото. Местата за среща не са тайни и често се използват от обществото и за други дейности освен масонството. Членовете се насърчават да говорят открито за масонството.

Тайните на масонството са традиционните начини за разпознаване, които не се използват безразборно, а просто са тест за членство, например при посещение на ложа, в която не ви познават.

Както във всяко друго сдружение, съществуват определени административни процедури - протокол от последната среща, предлагане и гласуване на нови членове, обсъждане и гласуване на финансови въпроси, избиране на сановници, обсъждане на новини и кореспонденция. Провеждат се церемонии по приемането на нови масони, както и периодично въвеждане на майстор на стола и избиране на сановници.

Да. Ритуалът представлява споделено преживяване, което свързва членовете. Използваният ритуал, който почива на алегория и символизъм, запечатва принципите и уроците по-дълбоко в съзнанието на всеки кандидат, отколкото ако се предава чрез сухия модерен език.

Организацията е отворена за хора от всички вероизповедания, които спазват закона, имат добър характер и вярват в Бог. Масонството е организация на хора от всякакви раси и култури. То привлича за членове доброжелателни хора от всички части на обществото.

Абсолютно не. Това би било злоупотреба с членството и е предмет на масонската дисциплина. При приемането му за масон всеки кандидат изрично декларира, че не очаква материални облаги от членството си. В различни етапи по време на церемонията по приемането, както и при връчването на сертификат от Великата ложа, че церемонията е изпълнена, му се напомня настоятелно, че опитите да получи преференциално отношение или материални облаги за себе си или за други представляват злоупотреба с членството, която не се толерира.

Не, от най-ранните дни на масонството членовете му участват в благотворителни дейности. От самото му начало масонството подкрепя не само вдовиците и сираците на масони, но и на много други членове на обществото. Докато някои от благотворителните дейности на масоните са насочени предимно към масоните и техните семейства, други правят значителни дарения на немасонски организации. На местно ниво ложите предоставят значима подкрепа за различни каузи.

В масонството всички мъже, които вярват в Бог, са добре дошли. Неговите членове включват християни, евреи, индуси, сикхи, мюсюлмани, парси и др. Използването на такъв израз предотвратява неразбирателствата. Великият архитект не е някой определен Бог на масоните или опит да се комбинират всички богове в едно. По този начин мъжете от различни религии се молят заедно, без да се обижда никой от тях.

Твърдо не. Докато отделните масони имат своите виждания по въпросите на политиката, масоните като организация никога не изразяват мнение по такива въпроси. Обсъждането на политически въпроси на срещите на масоните винаги е било забранено.
Масонството е международен орден само доколкото съществува по целия свободен свят. Всяка Велика ложа е суверенна и независима и въпреки че се подчинява на едни и същи основни принципи, е възможно да ги прилага по различен начин. Няма международен ръководен орган на масоните.

Традиционно масонството от неговото създаване до ден днешен се ограничава само до избора на мъже. В някои страни съществуват т. нар. „комасонски ложи”, в които членуват жени.

Масонството не държи на бройката на членовете си, а на тяхното качество. Вероятно по света има около 5 милиона членове.

Това не е известно. Най-ранното записано приемане на масон е това на Елиас Ашмол в Англия през 1646 г. Организираното масонство започва с основаването на Великата ложа на Англия на 24 юни 1717 г. - първата Велика ложа в света. Следва Ирландия през 1725 г. и Шотландия през 1736 г. Всички приети Велики ложи в света започват от една или повече Велики ложи на Британските острови. Има две основни теории относно произхода на масонството. Съгласно едната от тях зидарите, които са построили великите катедрали и замъци, са имали ложи, в които са разисквали професионални въпроси. Имали са прости церемонии по приемане на нови членове и тъй като не са съществували градски или еснафски сертификати и карти за членство в общ съюз, те са възприели тайни знаци и думи, чрез които да докажат, че са обучени зидари, когато са се местели от един строителен обект на друг. През XVII в. тези занаятчийски ложи са започнали да приемат непрофесионалисти като „джентълмени-зидари”. Постепенно тези непрофесионалисти взимат господство над ложите и ги превръщат от занаятчийски в „свободни и приети” или „спекулативни” ложи.
Другата теория е, че в края на XVI в. съществувала група, която се интересувала от установяване на религиозна и политическа толерантност във време, когато различните мнения по политически и религиозни въпроси са водели до кървави граждански войни. Тъй като по това време методите за обучение са били алегорията и символизма, масоните решили да изградят централна алегория, на базата на която да формират системата си. Главният източник на алегории е била Библията, чието съдържание е било познато на всички, дори на неграмотните, като единствената сграда, описана подробно в Библията, е Храмът на цар Соломон, която е станала основата на ритуала. От старите професионални гилдии са взели основната администрация, състояща се от Майстор, Стражи, Ковчежници и Секретар, а от работните инструменти на зидарите са взели множество символи, с които да илюстрират нравственото учение на масонството.

При влизане има такса за прием и трябва да се закупи престилка. Всеки член заплаща годишен членски внос на ложата си, който покрива разходите по членството му и на административните разходи за управление на ложата. Обикновено след срещата има вечеря. Дарението на всеки от членовете за благотворителност зависи изцяло от него, но то по никакъв начин не засяга другите негови отговорности. По подобен начин той може да се присъедини към колкото ложи може да си позволи във времето и във финансово отношение, стига това да не влияе неблагоприятно на неговия семеен живот и отговорности.