Описание на Герба
 |
Автор на проекта, създаден през 2001 г., е НУСтВМ, склуптора Бр. Янко Бонев. |
|
| Композиция |
| Както всичко в Масонството, Гербът на Обединената Велика Ложа на България е съвкупност от символи, разположени около Единоначалието - буквата G, чрез която масоните символизират God (Бог) и Geometry (геометрия). G е центърът, намиращ се между небесното (пергела, духовните стремления) и земното (правоъгълния триъгълник, земното ни начало), окрилен с крилата на Свободата - едно от основните изисквания към Братята – да са ЧЕСТНИ, СВОБОДНИ и ДОСТОЙНИ мъже. Постоянното човешко противоборство (винкела и пергела) е стъпило върху Възлестото въже и земното кълбо (олицетворение на световното масонско единство). Възлестото въже е символ на братската Любов и олицетворява стойността на жертвата, която всеки масон е готов да направи, помагайки на свой Брат в беда. Възлите са символ на приемствеността и обвързаността, на детерминираността и неизбежността на Съдбата. Те имат формата на осмица – образ на безкрайността. Композицията е обгърната от плаща на славата, започваща с Всевиждащото око (висшето бдение и препратка към египетското начало на масонството) и завършваща с две години – годините на инсталация на Великата Ложа на България (1992) и Великата Ложа на Старите Свободни и Приети Зидари на България (1997). Над тях е годината на Обединението – 2001, годината на основаването на Обединената Велика Ложа на България. |
|
