Член на Масонска Ложа спрял да я посещава, независимо че преди това редовно присъствал на сбирките ù. След няколко месеца Майсторът на Ложата решил да го навести. Това се случило в една мразовита вечер. Майсторът на Ложата намерил своя Брат в дома му, сам, седящ пред пламтящия огън на камината.
Отгатвайки причината за посещението на Майстора на Ложата, Братът го приветствал, показал му удобен стол близо до камината и зачакал. Майсторът на Ложата се разположил удобно на стола, но не казал нищо.
В гробната тишина той дълго съзерцавал танца на пламъците около изгарящите дънери. По някое време се изправил, взел машата, внимателно разровил жарта, хванал един ярко горящ въглен и го поставил от едната страна на домашното огнище, встрани от огъня – „самотен”. После седнал обратно на стола си, все така мълчейки.
Неговият домакин наблюдавал всичко това в безмълвно размишление. Блещуканията на отделения въглен отслабнали. Появявали се моментни пламъчета, но постепенно огънят му изчезнал. Някое време след това въгленът бил студен и „мъртъв”.
Нито дума не била изговорена след първоначалния поздрав. В един момент Майсторът на Ложата хвърлил поглед върху часовника си и бавно се изправил, за да си тръгне. Преди това обаче взел студения и „мъртъв” въглен и го поставил обратно в средата на горящия огън. Незабавно въгленът започнал отново да гори със същата светлина и топлина на пламтящата около него жарава.
Когато Майсторът на Ложата стигнал до вратата и вече се канел да прекрачи прага, неговият домакин му казал през сълзи:
„Благодаря ти много за твоето огнено повикване, Братко мой! Ще се върна обратно в нашата Ложа още на следващата ни сбирка.”